Богатите страни в света ще поемат допълнителен държавен дълг от най-малко 17 трлн. долара, борейки се с икономическите последици от пандемията, тъй като се очаква резките спадове на данъчните приходи да изпреварят значително мерките за стимулиране, задействани в борбата със заболяването, съобщава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирана от Financial Times.
Според организацията, в която влизат най-богатите страни в света, средните финансови задължения на правителствата се очаква да нараснат от 109% от брутния вътрешен продукт на над 137% тази година, с което бремето на държавния дълг в много страни ще стане сходно с настоящите му нива в Италия.
Допълнителен дълг с подобен мащаб ще възлезе на минимум 13 хил. долара на човек сред 1,3-те милиарда души, които живеят в страните членки на ОИСР. Дълговите нива може да се повишат още повече, ако възстановяването на икономиката от пандемията е по-бавно, отколкото много икономисти се надяват.
Рандъл Кроснър от Chicago Booth School of Business и бивш гуверньор на Федералния резерв, казва, че ситуацията повдига въпроси за дългосрочната устойчивост на високите нива на държавен и частен дълг.
“Трябва да приемем тежката действителност, че няма да имаме V-образно възстановяване“, отбелязва той.
Дълг
Данните на ОИСР сочат, че държавният дълг на страните й членки е нараснал с 28 процентни пункта от БВП по време на финансовата криза през 2008-2009 г. и е възлязъл на 17 трлн. долара. „За 2020 г. се очаква икономическите последици от пандемията от COVID-19 да бъдат по-тежки в сравнение със световната финансова криза“, прогнозира организацията.
Въпреки че много правителства въведоха допълнителни фискални мерки тази година, вариращи от 1% от БВП във Франция и Испания до 6% в САЩ, те вероятно ще бъдат надминати от ръста на държавния дълг, тъй като данъчните приходи обичайно намаляват по-бързо от икономическата дейност при дълбока рецесия, пише ОИСР.
Преди десет години според модерното икономическо мислене нива на държавния дълг над 90% от БВП стават неустойчиви. Макар повечето икономисти сега да не вярват, че има такава ясна граница, мнозина все пак са на мнение, че все по-голямото натрупване на държавен дълг може да подкопае разходите на частния сектор, създавайки пречка за растежа.
Растящите нива на дълг ще се превърнат в проблем в бъдеще, предупреждава генералният директор на ОИСР Анхел Гуриа, въпреки че според него страните не трябва да се притесняват за фискалните си позиции днес насред кризата.
Дълг
В резултат на това много повече страни ще се изправят пред сходна икономическа среда като тази в Япония след спукването на финансовия балон в началото на 90-те години на миналия век. Притесненията за държавния дълг и дефицити са определяща характеристика на японската икономическа политика оттогава, като дълговите нива в крайна сметка се стабилизираха на около 240% от БВП при настоящия премиер Шиндзо Абе.


Над 400 са случаите на морбили в страната
Има задържан за палежа в "Аспарухово"
Унгарска боркиня на ЦСКА загина в София
Спартак (Варна) привлече още един португалец
Най-нетърпеливите се регистрираха за маратона Галата – Варна
Русия създава алтернативна информационна екосистема
Рискът от „супер“ Ел Ниньо нараства с високите температури в Тихия океан
Срив при бензиновите автомобили: Range Rover се продава на половин цена в Китай
Тръмп изгражда нова стена от мита - кой печели и кой губи?
Акционерите на Tesla залагат, че крайната цел на Мъск е сливане със SpaceX
Стар VW Golf стана звезда, след като беше пратен за скрап
Hummer отиде на дъното при пускане на лодка на вода
Nissan спира работа по електрическия Qashqai
BMW 3-Series 2018 срещу Audi A4 2018: Кое е по-надеждно
Китайци направиха най-черната автомобилна боя
Как Марк Рюте се справя с Доналд Тръмп?
Сезонът на Рака е тук, ето какво ни очаква
Какво символизира хортензията?
По-висок данък за второ жилище е несправедливо, в Европа не съществува
Как да се грижим за скалпа, за да имаме здрава коса
преди 6 години "проф. Кроснър казва, че най-добрата политика е деликатното изкуство на опрощаване и преструктуриране на дълг."Тя Аржентина ги прави тея работи от няколко десетилетия, ама статията уж за развитите държави ОИСР, САЩ, Франция, Япония, Италия да не би да намеква, че дереджето е еднакво с това на Аржентина? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години ++100 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Абе Инвесторе, какво става в Минеаполис!? И Стоенчо мълчи като бит ....!?Ако беше в мама Раша, да бяхте окъкал.и сайта с маТриали! Нещо аршина ви според цветЪ на артийките! Кат "Мухля.сълата /зелената/ сделка - едностранчив до нема и къде! То за туй лани под еди коментар се събирах по 30-40 плюса и минуса, сега нема и 10, останахме си тука няколко сирачета да ви наглеждаме! :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Най-богатите имат собствен емисионен център.Ще печатат, маймуняците от банановите републики ще колекционират напечатаното срещу банани - нищо ново. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години нормално, имат повече наследствени бизнеси към които да преразпределят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар